Инсталирайте Steam
вход
|
език
Опростен китайски (简体中文)
Традиционен китайски (繁體中文)
Японски (日本語)
Корейски (한국어)
Тайландски (ไทย)
Чешки (Čeština)
Датски (Dansk)
Немски (Deutsch)
Английски (English)
Испански — Испания (Español — España)
Испански — Латинска Америка (Español — Latinoamérica)
Гръцки (Ελληνικά)
Френски (Français)
Италиански (Italiano)
Индонезийски (Bahasa Indonesia)
Унгарски (Magyar)
Холандски (Nederlands)
Норвежки (Norsk)
Полски (Polski)
Португалски (Português)
Бразилски португалски (Português — Brasil)
Румънски (Română)
Руски (Русский)
Финландски (Suomi)
Шведски (Svenska)
Турски (Türkçe)
Виетнамски (Tiếng Việt)
Украински (Українська)
Докладване на проблем с превода
I am the father of my 30 years old son named Billy. He has always loved games because they provide him with an outlet for entertainment that he cannot find in real life. Billy recently downloaded "Sex with Hitler: World War II" and played it for over 35 hours in less than a week.
To connect with my son, I decided to sign up for a Steam account and purchase the game to see if I could play with him. I downloaded the game, looked through the tutorial, but unlike the Wii games, I couldn't find a co-op option to play with him through. I asked my son for help and he prepared a challenge for me. I love it because it's the only real bond between me and my son since we went for a walk and played on the Wii a few years ago. I’ve gotten older since I last went hiking, and don’t have the energy I used to, so to sit down and play with him, in a way he knew how, was like a dream come true.
░░░░░░░░░░████████░░░░▄▄░
░░░░░░░░░░███▀██▀█░░▄███░
░░░░░░░░░░▐████▀██▄███▀░░
░░░░░░░░░░░▀████████▀░░▄▄
░░░░░░░░░░▄███████▀░░▄███
░░░░░░░░░▄█████████▄███▀░
░░░░░░▄██████████████▀░░░
░░░░▄██████████████▀░░░░░
░░░▐████████████▀░░░░░░░░
░░░█████████████░░░░░░░░░