Отчаяно дълбан с ръце, отвесен...
В света едва ли има друг - такъв!
Стоя пред този кладенец потресен
и ми се струва, че е пълен с кръв...
Деца горят от жажда в храма тесен
Дълбаят майките, а вън
със стръв
три дни крещи башибозука бесен
и се надварва кой да влезе пръв.
Вода не са намерили поне
да мокрят на децата си устата,
преди да почне страшното клане...
Тук толкоз кръв невинна е пролята,
че трябва да вървиш на колене
и да мълчиш...
Земята тук е свята...
И да мълчиш... Земята тук е свята.
Заслушай се във нейния език:
"Народът ти герой и мъченик
кръвта си тук проля за свободата.
Със голата си гръд и смелост непозната
се би той срещу ятаган и щик.
Пред подвига му - страшен и велик,
признателно си наведи главата!
Тогава ужасът ме облада,
мен - майката-кърмачка
и изглежда,
затуй се дръпна моята вода.
Напразно майките докрай с надежда
я търсиха за своите чеда..."
Тъй тъжно майката-земя нарежда.
Тъй тъжно майката-земя нарежда.
На подвига свидетелка едничка.
И разказът и, сричка подир сричка,
в онези дни съдбовни ме отвежда.
И изведнъж във кървава одежда
едно дете долита като птичка.
Към мен протяга за вода ръчичка
и с поглед умоляващ ме поглежда.
И аз ръка протягам, но къде е?
Усещам дъх на тленност и на плесен
и гробницата-църква в мрак пустее...

Не бе ли призрак, мигом пак отнесен?
Пред мен зловещо кладенецът зее,
с ръце дълбан, отчаяно отвесен....

***

ПОМНИ БЪЛГАРИЙО, БАТАК 1876!